Най-тежката наказателна мярка- poena capitis в Древен Рим имала две разновидности: загуба на гражданска правоспособност и доброволно изгнание.
В резултат на такова наказание гражданинът ставал роб с всички съпътстващи последствия. Присъда за пожизнен труд в мини и каменоломни е най-близкото до смъртното наказание, свързано със загуба на свобода.
Едно от най-страшните наказания било разчленяване тялото на несъстоятелен длъжник от кредитори като сурогат за погасяване на дълга. Според законите кредиторите, ако поискат това, можели да разсекат тялото на части и да разделят длъжника, който не е погасил задълженията си в определения срок.
Друго наказание, практикувано в древния Рим, било обезобразяване на външния вид. В съответствие с древноримските закони на обикновените престъпници бръснели главите, а на виновните в по-тежки престъпления в допълнение обръсвали и веждите. Целта на това наказание била по-скоро унижаваща, тъй като мъжете трябвало да заприличат на жени.
Клеветниците след обръсване на главата и веждите били жигосвани с клеймо на челото. Разпространени наказания в древния Рим били избождането на очи, изтръгването на език, отсичането на двете ръце, натрошаването на костите на краката и ръцете.
ПРОЧЕТИ ОЩЕ:
9 неизвестни фактa за римските гладиатори
Октавиан Август – историята на първия римски император
Кастрацията също била практикувана като наказание, както и осъждането на работа в мелница. Всичко това по степен на суровост се е равнявало, според древните римляни, на присъда за каторжна работа.
Осъждане на работа на полето е била наказателна мярка близка до каторжната работа. Бичуването – като самостоятелно наказание било разпространено в армията, семейството и в училище.
Свободните граждани обикновено били наказвани с бой с пръчка, робите били бичувани с бичове с метални ленти, учениците били удряни по ръцете с тънка пръчка.
Учителят хващал провинилия се ученик през средата на тялото, с една ръка го държал във въздуха надолу с главата, а с другата нанасял удари със своето ужасно педагогическо оръжие.
В древен Рим убивали за невярно тълкуване на сън
ПРОЧЕТИ ОЩЕ:
Инквизицията – факти, митове и истини
След още пет минути не си спомняте още четиридесет процента от съня. Хората, които са ослепели, но преди това са били зрящи, виждат нормални сънища с образи. Хората, които са се родили незрящи, по време на сън заменят образите с емоции, осезание, слух, обоняние.
В съня си виждаме хора, които сме срещали някога някъде или просто сме виждали за секунди и след това сме ги забравили. По време на живота си човек среща хиляди лица, затова мозъкът има безкраен запас от персонажи за сънищата.
Затова може да ви се стори, че виждате напълно непознат човек, а после, ако един ден го забележите в тълпата, решавате, че е пророчество. Всъщност вие сте го виждали и преди, но не сте отчели този факт, за разлика от мозъка ви.
Не всички хора виждат цветни сънища. Дванадесет процента от хората виждат сънища в черно-бялата гама. Останалите осемдесет и осем процента се радват на цветни приключения.
В началото на двадесети век повечето хора виждали черно-бели сънища. Това започнало да се променя след шестдесеттте години. Днес черно-белите сънища сред младите хора са само 4, 4 процента.
Този преход от черно-бели сънища към цветни най-вероятно се дължи на прехода от черно-бяла телевизия към цветна. Странното е, че преди двадесети век не е отбелязвано много хора да са виждали черно-бели сънища.
ПРОЧЕТИ ОЩЕ:
Тези факти за женската хигиена ще ви оставят без думи
7 от най-злите жени в човешката история
За убийство на котка в Египет наказвали със смърт
Как един родителски експеримент създаде най-умния човек в историята
10-те най-страшни наказания за прелюбодеяние в света
Ловът на вещици е бил доста доходен бизнес за католическата църква
Вижте някои сгрешени исторически факта
ПРОЧЕТИ ОЩЕ:
Наистина ли Троя пада при Китен?
Мистерията на Мадарския конник и разкриването на прародината на българите
1 април 1916 г. – денят, който изчезна от българската история
Кои са архангелите и каква е тяхната мисия?
Съществуват ли наистина ангели
снимки: pixabay.com / източник: sanovnik.bg